Време е да сложим край на британската изборна лотария

Писателят е професор по ръководство в Кралския лицей в Лондон и създател на „ Making the Weather: Six Politicians who Changed Modern Britain “

Изминаха съвсем 10 години, откогато Англия гласоподава да напусне Европейски Съюз. И въпреки всичко през това време, парадоксално, нашата политическа система се трансформира в такава, която в този момент наподобява повече като тези на нашите европейски съседи.

На общите избори през 2015 година, последните преди референдума, 67 % гласоподаваха за консерваторите или лейбъристите. Те и SNP, които, несъмнено, се състезаваха единствено в Шотландия, завоюваха 619 от 650-те места в Камарата на общините.

До 2024 година двете съществени партии печелят единствено 57 % от гласовете - най-ниският резултат от основаването на актуалната английска партийна система през 20-те години на предишния век. Трети партии завоюваха 117 места - най-големият брой от 1923 година Наистина, за първи път в следвоенна Англия лейбъристите и консерваторите си поделиха първо и второ място единствено в малцинство изборни региони - 306 от 650. Само в 96 изборни региона един народен представител е обезпечил над 50 % от гласовете.

Англия се гордееше с двупартийността си система. Но в този момент има 14 партии, показани в Камарата на общините, както и 13 самостоятелни. Всеки изборен регион през 2024 година имаше най-малко петима претенденти, от които да избирате. Над половината са имали седем или повече.

Междинните избори на Гортън и Дентън предходната седмица утвърдиха Зелените и Реформите. Пет партии в Англия в този момент събират над 10 % от гласовете — в Шотландия и Уелс, където националистите също се състезават, има шест кандидати.

И въпреки всичко, макар че в този момент имаме европейска партийна система, нашата изборна система остава настойчиво неевропейска. Ние сами резервираме първи след поста. Във Франция има двукръгова система. Всяка друга огромна европейска народна власт употребява някаква форма на съразмерно посланичество.

Първият пост работи относително добре, когато единствено две партии се борят. През 1955 година, да вземем за пример, двете съществени партии печелят 96 % от гласовете и малко на брой се тормозят от незначителни отклонения от чисто пропорционалното систематизиране на местата. Но в една многопартийна система, първото след поста води до капризни парламентарни резултати.

Една изборна система би трябвало да прави две неща: да подсигурява, че болшинството ръководи и че забележителните малцинства са съответно показани. Първият пост не реализира нито едното, нито другото.

През 1923 година владетелят на Италия Бенито Мусолини одобри закона Ацербо, предусещащ, че най-голямата партия ще получи автоматизирано две трети от местата. Широко се счита, че отбелязва началото на фашистката тирания. И въпреки всичко сходен резултат се случи във Англия на общите избори през 2024 година, без да има потребност от сходен закон. Лейбъристите на сър Кийр Стармър завоюваха 411 от 650 места - единствено 21 по-малко от две трети - с дял от 34 % гласове. Това беше по-малко от 40-те % на Джереми Корбин през 2017 година Как може едно държавно управление да бъде демократично законно, когато две трети от гласоподавателите не го желаят?

Либералдемократите, с към 12 % от гласовете през 2024 година, бяха показани съвсем съразмерно със 72 места. Но Реформаторската партия на Найджъл Фарадж, която имаше по-висок избор - 14 % - си обезпечи единствено пет.

Според нашата система броят на местата, които една партия печели, зависи освен от това какъв брой гласа си обезпечава, само че и по какъв начин са разпределени. Лейбъристите, чиито гласове са съсредоточени, ще обезпечат повече места от партия, чиято поддръжка е прекомерно отмерено разпределена, с цел да завоюва печеливш дял на избрани места.

Неотдавнашните междинни избори потвърдиха по какъв начин в многопартийна система първият пост изкривява избора на гласоподавателите. Избирателите трябваше да решат със завързани очи по какъв начин да не позволен партията, която най-вече не харесват. Ако те се отвращават от промяната, би трябвало ли да гласоподават за лейбъристите или зелените? Ако желаеха да не позволяват левите - лейбъристите и зелените - би трябвало ли да гласоподават за консерватори или за промени? Гласуването стартира да наподобява като, по думите на Института за ръководство, „ присъединяване в лотария “.

Някои пазят първото след поста като средство да държат екстремисти отвън Народното събрание. В бъдеще обаче може да ги притегли. Гортън и Дентън, със своите високи студентски и мюсюлмански гласове, беше непривлекателен изборен регион за промяната. И въпреки всичко неговите 29 % от гласовете, в случай че се повторят в цялата страна, ще доведат до парламент, в който съгласно социологическата организация Electoral Calculus Найджъл Фараж ще има единствено 18 места по-малко от болшинство. С 32 % промяната може да завоюва съкрушително, даже и близо 70 % от гласоподавателите да са срещу нея.

Първо след обявата се трансформира в това, което психологът професор Робърт Форд назова „ дестабилизиращ механизъм – усилвател на променливостта “. Много дребни промени в каузи на гласовете могат да доведат до огромни промени в каузи на партията в местата.

В момента Народното събрание обмисля показване на законопроекта за хората, който, наред с други оферти, ще понижи възрастта за гласоподаване до 16 години. Депутатите би трябвало да променят законопроекта, тъй че да планува референдум за реформиране на изборна система, която се трансформира в сериозна опасност за качеството на английската народна власт.